Контакти | Карта на сайта | RSS
Български English
27 Март
2014

  Асоциацията на индустриалния капитал в България и Асоциацията по трудова медицина бяха домакини на кръгла маса, посветена на проблемите на осигуряването на здравето и безопасността в предприятията. Дискусията откри г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ, а лектори бяха инж. Лазар Колев, проф. Евгения Динчева и проф. Маргарита Колева – видни експерти в областта. Модератор на кръглата маса беше д-р Петя Георева, председател на УС на Асоциацията по трудова медицина.


  Събитието беше организирано с цел обсъждане на състоянието на организацията на безопасността и здравето в предприятията и предлаганите от държавни органи промени в нормативни документи, касаещи трудовоправните отношения във връзка със здравето на работещите. То е и резултат от нарастващата необходимост от предприемане на действия по осъвременяване и синхронизиране на редица нормативни актове с оглед недопускане на необосновани промени в тях.


  Промените в здравната система, с които се наложиха нови принципи на организация на здравеопазването (в т.ч. и при превенцията на здравето на работещите) и нови взаимоотношения между субектите: общопрактикуващи лекари - служби по трудова медицина - работодатели, изискват осъвременяване на някои нормативни актове, като Наредбата за предварителните и периодични медицински прегледи, Наредбата за трудоустрояване, нормативните актове, свързани с дейността на ТЕЛК, НЕЛК и др.


  Наред с това и в момента действат и се прилагат редица подзаконови актове (наредби и правилници) от периода преди 1989 г., разработени и съобразени с друга обществена среда и социална уредба и които са неефективни и трудно приложими в настоящите условия.


  Участниците се обединиха около мнението, че промяната на нормативните актове не трябва да става самоцелно и „на парче“, а да се вземат предвид отговорностите и взаимодействията на всички заинтересовани страни.


  Участниците в дискусията направиха преглед на нормативната уредба в Европейските страни. Беше констатирано, че България е (вероятно) единствената страна в ЕС, която няма създаден Институт по безопасност и здраве, който да осигурява контрол върху качеството на предлаганите на пазара лични предпазни средства, разработване и въвеждане на стандарти, методологии и добри практики в областта на здравето и безопасността. Страната ни закъснява и с изграждането на единна информационна система, която да обслужва всички заети в превенцията на здравето на работещите.


  Беше обсъдена и необходимостта от точно и ясно дефиниране на функциите и задачите на общопрактикуващите лекари и службите по трудова медицина и взаимодействията между тях във връзка с осигуряване на здравето на работещите, както и определяне обема на прегледите във връзка с условията на труд.


  По време на кръглата маса беше обсъден и проектът за промяна на Наредба 5/1987 г. за работещите, подлежащи на специална закрила, който предизвика широка дискусия и незабавна реакция на работодателите във връзка с необоснованото разширяване на списъка на заболяванията и неадекватните мотиви на експертите на МЗ.


  В края на срещата участниците в кръглата маса направиха препоръки за промени, които ще бъдат предложени за обсъждане на социалните партньори.

24 Март
2014

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев взе участие в Конференция на тема: „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“, която се проведе по инициатива на Bulgaria on Air, Investor.bg и Bloomberg в Sofia Event Center. Целта на форума беше да събере различни гледни точки и да обърне внимание към проблемите с качествения човешки ресурс, нуждите на бизнеса и неговите отговорности към процеса на образование.

„Проблемите са два – единият е с план-приемът, а другият – с качеството на нивото на обучение, качеството на продукцията на образованието“, заяви г-н Велев по време на откриването на конференцията. По думите му причините се коренят в наличието на повече от 50 висши училища в България, университетската автономия и начина, по който се избират ректорите на университетите. „Разбира се, проблемите идват и от средното образование. Спадна качеството на обучението по математика, по техническите науки. На редица места техникумите се превърнаха в езикови гимназии“, допълни още председателят на АИКБ.

Г-н Велев подчерта, че друг основен проблем е разпиляването на ресурс за обучение в специалности, които не се търсят на пазара на труда. Той съжали, че България все още не разполага с национална система за проучване на пазара на труда.

Г-н Велев поздрави управляващите, че с разчетите в новия бюджет се дава добър знак, че образованието е приоритет, че се осъзнават проблемите и имат нагласа те да бъдат дебатирани и решавани.

Министър Анелия Клисарова, която също присъства на дискусията, благодари на бизнеса, че все още се сключват договори с професионалните гимназии, което дава възможност да участват в процеса на развитие на човешкия капитал. Тя обяви, че правителството предвижда участие на представители на бизнеса в изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“.

„Ролята на бизнеса в дуалната система е много голяма. Той трябва да участва в изработването на учебните планове. Заедно трябва да участваме в обучението на заставниците, на училищните преподаватели“, заяви още министър Клисарова.

Заместник-председателят на управителния съвет на АИКБ Румен Радев взе участие като лектор във втория дискусионен панел на конференцията „Гласът на бизнеса“. По време на изложението си той посочи някои слабости и проблеми в образователната система и възможните им решения към момента.

13 Март
2014

  Поставеният отново въпрос за увеличение на осигурителните вноски е причина Асоциация на индустриалния капитал в България да изрази следната позиция:


I. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЕВЕНТУАЛНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ:

1. Увеличаването на осигуровките неизбежно ще доведе до увеличаване на сивия сектор, а с това и до значителен последващ спад на събираемостта им;

2. Ще се разшири недопустимата практика на мълчаливо толериране и с това на облагодетелстване на тези, които работят в отклонение от правилата. Това ще доведе до масовото възприемане на неформалната икономика като средство за просперитет и явно изразено конкурентно предимство за неспазващите установените правила. Държавата няма да е в състояние да контролира и ограничава този процес, което ще има за логична последица неговото невъзпрепятствано разрастване и задълбочаване като практика. Всичко това ще притисне легалния бизнес до степен на самоцелно оцеляване;

3. Неизбежни ще станат две паралелни явления – спад на заетостта и ръст на безработицата. Като се има предвид, че тези показатели и към момента не са сред добрите в Европа, под съмнение ще бъдат поставени възможностите за желания рестарт на българската икономика;

4. На фона на развитието на украинската криза и отражението й върху българските предприятия последиците от подобна мярка ще представляват спирачка за започналия процес на възстановяване.


  За да не се допусне горепосоченото да стане факт, вместо увеличение на осигурителните вноски Асоциация на индустриалния капитал в България предлага следните мерки:


II. ПРАКТИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА СЪБИРАЕМОСТТА НА ОСИГУРОВКИТЕ, Т.Е. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРИХОДИТЕ НА ДОО:

1. Да се разшири приложното поле и практиката на ревизиите по утвърдени аналози;

2. Да се разшири осъществяване на съвместни проверки от ИА „ГИТ“ и ТД на НАП за ограничаване на недекларираната заетост;

3. Да се регламентира законодателно сезонния труд;

4. Последващо ограничаване на разплащанията в брой и намаляване на прага от 15 000 на 10 000 лева;

5. Да се активизира санкционната политика на държавата към некоректни работодатели по действащите норми.


III. ПРАКТИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ НА ДОО:

1. Да се извърши преглед на законосъобразността на отпуснатите над 900 000 пенсии за инвалидност;

2. Да се ограничи размера на добавката от пенсията на починал съпруг по чл. 84 от КСО, каквато понастоящем получават над 500 000 лица;

3. Да се ограничи практиката на използване на болничен лист за привидно заболяване /фалшив/;

4. Да се ограничи срока на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ;

5. Да се приемат законодателни промени за ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране;

6. Постепенно и ежегодно да се компенсират различията в изискванията за осигурителен стаж и възраст до достигане през 2020 година на 40 години осигурителен стаж за жените и за мъжете, при общо за двата пола изискване за възраст за пенсиониране от 65 години.

06 Март
2014

  Договарянето на минимален осигурителен доход е инструмент, който доведе до изсветляване на икономиката при своето въвеждане през 2003 г. Десет години по-късно, неговата форма и роля трябва да бъдат оценени и осмислени, за да бъде еднозначно определен ефектът от тази мярка.

  Множеството изследвания, проведени до момента при изпълнението на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика в България“ www.ikonomikanasvetlo.bg – както на национално, така и на браншово равнище, идентифицират некоректно сключените трудови договори като едно от основните проявления на неформалната икономика. Встъпването в договор за полагане на труд при непълни, неточни или неясни клаузи носи рискове и за двете страни по договора, ощетява техните права, ощетява бюджетните системи на страната, намалява гъвкавостта, сигурността и ефективността на пазара на труда. За да се противодейства ефективно на този феномен, е необходимо да бъде детайлно проучено какви недостатъци има настоящата система за договаряне на доходи и възнаграждения от труд, посредством изследване на влиянието на системата от минималните осигурителни прагове върху неформалната икономика.

  Асоциация на индустриалния капитал в България стартира проучване на оценките, мненията и представите за влиянието на системата от МОД върху неформалната икономика като социално икономическо явление и нейните проявления. С оглед разнопосочните влияния, които МОД биха могли да имат върху неформалната икономика, при изследването ще бъдат потърсени отговори на следните ключови изследователски въпроси:

1.Коя от двете противоположни тези по отношение ролята и функциите на МОД, лансирани в публичното пространство, е валидна:

  • Категорична и пълна подкрепа на МОД като ефикасен инструмент за повишаване събираемостта на осигурителните вноски, гарантиране на финансовата стабилност на пенсионната система и позитивно влияние върху пазара на труда в България;
  • Отричане на МОД поради тяхната контра продуктивна роля, причиняваща сериозни деформации на пазара на труда. МОД затрудняват наемането на нискоквалифицирани работници, особено в регионите с ниска средна работна заплата, и узаконява сивия сектор в трудово-правните и осигурителните отношения.
  • 2.Необходимо ли е МОД да бъдат регионално диференцирани.

    3.Каква би била реакцията на работодателите при евентуална отмяна на МОД - ще се приближат до осигуряване върху реални доходи или масово ще осигуряват върху минималната работна заплата.

    4.Какво друго трябва да се направи при отмяна на МОД, за да се насърчи осигуряването върху реални доходи (например, да се криминализира укриването на осигуровки, да зачестят ревизии по аналог и т.н.).

    5.Какви са представите на работодателите за изработването на механизъм, позволяващ отчитането в МОД на обективните икономически тенденции и реалности – изменения и тенденции в: пазарните позиции на продуктите в бранша, на цената на суровините и материалите, на производителността на труда и т.н. Очаква се работодателите да бъдат по-позитивни към МОД като инструмент, ако той отчита икономическите, а не социалните параметри.

      На основа на предстоящите проучвания и анализи ще бъде изготвено предложение за Система за договаряне на доходи и възнаграждения от труд, насочена към ограничаване и превенция на неформалната икономика, която ще спомогне за развитието на индустриалните отношения в посока по-гъвкав и ефективен пазар на труда. В началото на 2014 г. изпълнението на проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“ продължи с разширяване на проектните дейности в пет нови индустриални бранша - корабостроене и кораборемонт, производство на мебели, земеделие, рибарство и аквакултури, услуги от общ интерес (водоснабдяване и канализация).

    27 Март
    2014
    Осъвременяване на нормативната уредба и въвеждане ...
    24 Март
    2014
    Председателят на АИКБ Васил Велев откри конференци...
    13 Март
    2014
    Позиция на Асоциация на индустриалния капитал в Бъ...
    06 Март
    2014
    Минималните осигурителни прагове - за или против с...
    • Предложения на Асоциация на организациите на българските работодатели за изменения и допълнения на трудовото законодателство и по отделни разпоредби на осигурителния режим, изпратени до вицепремиера г-жа Зинаида Златанова и министъра на труда и социалната политика г-н Хасан Адемов
      към предложенията
      Становище на АИКБ и АДВИБ по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици
      към становището
      Позицията на АИКБ за нова стратегия за финансова стабилизация на ДОО и усъвършенстване на пенсионното законодателство
      към позицията
    • Отворените процедури за кандидатстване по програми, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз