Специфика на бранша Небанковият финансов сектор обхваща три основни направления: инвестиционна дейност, застрахователна и осигурителна дейности. Основен регулатор на бранш "Небанкови‐финансови услуги" е Комисията за финансов надзор (КФН). Дейността на КФН като регулаторна и надзорна институция основно се реализира от трите специализирани управления: "Надзор на инвестиционната дейност", "Застрахователен надзор" и "Осигурителен надзор".

Компаниите, опериращи в областта на небанковите финансови услуги, предоставят предимно услуги и не произвеждат продукция. Компаниите, които са обхванати от браншовото проучване, притежават лиценз за извършване на дейност само на територията на Р България. В тази връзка получените данни следва да се тълкуват като предоставени услуги за чуждестранни клиенти – физически или юридически лица, а не извършване на дейност извън територията на страната. Според данните, през 2008 г. 28 % от компаниите нямат външни пазари, 15 % от дружествата предоставят до 25 % от услугите си на клиенти в чужбина , 3% от компаниите предоставят 26-50 % от услугите си на външни клиенти и едва 3 % са тези, за които от 51 до 79 % от услугите са предназначени главно за външни клиенти. През 2009 г. и 2010 г. делът на компаниите, които не предоставят услуги на чужди физически и юридически лица намалява незначително, като се увеличава делът на компаниите, предоставящи между 26 и 50% от услугите си на външни клиенти.

Браншът със строги правила и с минимум сиви отклонения По-принцип, един от типичните белези за сиви практики е наемането на работници без трудови договори с всички следващи оттук нарушения за данъци, осигуровки, почивки и условия на труд. Поради свръхрегулираност на инвестиционната дейност, в бранш «Небанкови финансови услуги» наемането на работа без договор е практически невъзможно. Пропускливи места за сиви дейности в бранша има, но те очевидно са твърде малко. Работодателите от бранша са категорични – в трите периода на този времеви отрязък (1989–2000, 2000–2006 и 2006–2010):

Данните подсказват, че в небанковия финансов бранш са достигнати високи нива на прилагане на регулациите и дисциплина, резултат от което е изразената тенденция за намаляване на дела на сивите икономически практики.

Според оценките и мненията на работодателите от бранша, типичните за българската действителност сиви практики нямат място в бранш «Небанкови финансови услуги» или са рядко срещани. Практически единични са отклоненията, свързани с финансовото законодателство. Според всеки пети от работодателите в бранша, сред сивите похвати в сектора е използването на различни корупционни похвати, а други 16% обръщат внимание на нагласените конкурси или обществени поръчки с предварително известен изпълнител. Явно, създадените регулаторни механизми по отношение на разкриване на информация и честите проверки на регулаторните органи препятстват и правят невъзможно съществуването на типичните за други браншове прояви на неформалната икономика. От друга страна, паричните потоци, генерирани в инвестиционните компании, подлежат на строг контрол, както съгласно действащата нормативна уредба, така и съгласно транспонираните европейски норми и тези с пряко действие. Ежедневната и ежемесечна отчетност в случая играят важна роля в предотвратяване на типичните за други браншове проявления на сивата икономика.

Все пак, кои са основните „сиви изкушения“ за работодателите от страната като цяло?

Обикновено се говори за причини, подхранващи „сивите практики“, но всъщност става дума за онази „изгода“, която изкушава работодателите. Според работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги», българският работодател е изложен на два основни „стимулатора“ за съгрешаване. Според почти 77% от работодателите от бранша – плащането на по-ниски данъци е най-голямото изкушение за „отклонение от правия път“ на българския работодател, а над 72% виждат изкушението в понижените разходи за труд. Само 27 % от работодателите от бранша считат, че атрактивността на сенчестите практики е в по-голямата рентабилност или в генерирането на свободни парични потоци.

Кой провокира сивите практики и има ли нещо общо с това българският манталитет?

И според работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги», основната причина за сивите практики е в цялостната държавна политика, която допуска появата на сивата икономика, а сега поддържа хранителната среда за нейното съществуване. Логично, този фактор върви заедно с несъвършеното законодателство.

Прави впечатление, че за разлика от другите браншове, нито един от работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги» не е свързал „сивото икономическо поведение“ с манталитета на българина. По-скоро работодателите от бранша търсят причините в институционалната и законодателната среда, отколкото в социално психологическите корени на българската народопсихология.

Кой страда, когато други търсят изгода в сивия икономически пейзаж?

Повече от ¾ от работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги» са на мнение, че сивата икономика не може да бъде класифицирана като нормално явление. В същото време 24% от тях считат, че сивата икономика е абсолютно присъща и е нещо нормално за съвременната икономическа действителност. Въпреки това сивата икономика не може да бъде определена от тях като необходимост за оцеляването на бизнеса и гражданите в България.

Близо 87 % считат, че сивата икономика е своеобразно нарушение на законодателството, но подчертават, че част от нейните прояви са допустими при действащата нормативна уредба.

Само 12,5 % смятат, че даването на пари в плик е предпочитан вариант в случаите, когато фирмата търси допълнителни гаранции за «гъвкавост и оперативност». Останалата част от близо 87 % категорично не приема и отхвърля използването на подобни практики. Над ¾ от работодателите от бранша смятат, че общата слабост на българския работодател е склонността му за укриване на действителните обороти и печалби. Всеки втори от работодателите от бранша е на мнение, че работещите в сивия сектор компании нанасят големи щети на изрядните фирми, поради което трябва да се предприемат адекватни мерки за изваждане на сивия бизнес на светло.

Браншовото изследване показва, че представителите на небанковите финансови институции са изключително чувствителни по темата и са крайно нетолерантни към сивите компании – независимо от доводите за пазарна ефективност, действията на подобни пазарни участници не се приемат и се осъждат. Само 16 % от работодателите от бранша считат, че регулаторните режими са източник на сиви практики в бранша. Затова пък 71 % от работодателите от бранша виждат пряка връзка между използването на корупционни практики и нивата на сив сектор в извършваните от компаниите дейности.

За мерките за ограничаване на сивите практики

Работодателите на изследваните компании в бранш «Небанкови финансови услуги» считат, че ограничаването на сивите практики е възможно, ако се приложи пакет от балансирани и добре премислени мерки спрямо всички заинтересовани страни – работодатели, наети лица и обществото като цяло.

Най-съществен резултат и осезаемо подобряване на средата, в която оперират компаниите в бранш „Небанкови финансови услуги”, би могло да се постигне с извършването на законодателни промени, насочени към подобряване на цялостната държавна политика за създаване на подходящи условия за бизнес в страната, мерки за либерализиране на законодателството, мерки за по-висока ефективност на съдебната система и на разследващите органи.

Сивата икономика в бранш "Лека промишленост" Специфика на бранш «Полиграфия» Бранш «Полиграфия» е типичен пример за икономическа дейност, сериозно трансформирана в годините на прехода към пазарна икономика. Официалните статистически данни показват, че през последните 20 години икономическите играчи в бранша рязко са се увеличили - няколкото големи държавни предприятия в областта на полиграфията се разрояват и за кратко време се появяват множество икономически субекти, повечето от които с малък годишен оборот, с малък брой наемни работници, предлагащи услуги предимно за вътрешния пазар. Фирмите в този бранш изпълняват различен тип полиграфически дейности – от услуги на ежедневно ниво до големи полиграфически проекти. Но преобладаването на сравнително дребни фирми в бранша се тълкува от самите работещи в бранша и като неблагоприятен фактор, тъй като създава «благоприятнаа» среда за прилагане на сиви практики от масовия тип (нарушения на финансовото законодателство и трудово осигурителното законодателство).

Оценки за нивата на сивата икономика в бранш «Полиграфия»

Съдейки от данните от националното изследване сред работодателите, сивият сектор в бранш «Полиграфия» се движи между 25 и 50 %. Според 25,7 % от работодателите в страната сивото в бранша е 25 %, а според 19,3 % - по-скоро около половината. Данните от 11-те браншови изследвания говорят за малко по-ниски нива на сивия сектор в бранша: всеки пети от работодателите в 11-те бранша оценява сивите практики в полиграфията на ниво от 11-25%, а 22,5 % говорят за ниво на сивя сектор от 26-до 50 %.

В своите оценки за сивите ниши в бранша, работодателите от бранш «Полиграфия» чертаят още по-бледи сиви пространства. Според 23,3 % от тях сивите практики са до 10 %, други 24,9 % - 11-25 %, а други 24,9 % от работодателите в бранша съобщават за нива от 26 до 50 %. Към настоящия момент, по оценки на работодателите от бранша сивото икономическо пространство в полиграфическите дейности варира в диапазона от 20 до 40 %. Така браншът се оказва с едни от средните за страната нива на сив сектор – поносими високи нива, отговарящи на общия фон на сравнително високо разпространение на сивия сектор в икономиката на страната.

За бранш «Полиграфия» е характерна следната любопитна особеност. Според работодателите от бранша, сивата икономика в полиграфските дейности през периода 1989–2000 и 2001–2006 се е движила в нивата 25-30 %, а от 2009 г. насам е настъпил период на овладяване на ситуацията и намаляване на нивата на сивите икономически практики до 20 %. Това се тълкува от работещите в бранша като знак за «тържеството на закона» в отрасъла, но също така се възприема и като резултат от «изяснените пространства» между по-силните играчи в бранша.

Типичните сиви практики за бранш «Полиграфия» са свързани основно с извършването на нерегламентирани плащания. Плащането „в пликче“ се оказва сред най-масовите сиви нарушения (58 %) и обхваща онези плащания, които се извършват в нарушение на разплащателните процедури по официалния ред. Освен типичните плащания в пликче, по този начин се уреждат сметки и отношения в рамките на малкия бизнес с дребни клиенти. Това спестява издаването на разплащателни документи, а в последствие води до изкривена картина на действителните обороти и плащане на по-ниски от реално дължимите данъци. Според 56 % от работодателите от бранша, другата масово разпространена сива практика за бранша е неплащането на пълния размер осигуровки. Интересно е да се отбележи, че в очите на представителите на бранш „Полиграфия“ това явно е доста «по-сива практика» от това да не се плаща пълния размер на данък печалба, което е подчертано като типична за бранша сива практика за около 44 %. Впрочем, само 60% от работодателите от бранша са съобщили, че плащат пълния размер осигуровки. Подчертава се обаче, че тези нарушения са обект на взаимно «мълчаливо съгласие» между работодателите и работниците.

Друга типична сива практика в бранш «Полиграфия» е неспазването на правата на интелектуалната собственост и копирането на чужди издания. Според една трета от работодателите, нарушенията от този тип са много честа практика в бранша и представляват сериозна заплаха за изрядно опериращите фирми.

Доминирането на дребния бизнес, ориентиран към вътрешния пазар, е вероятната причина работодателите от бранш „Полиграфия“ да поставят на последно място контрабандния внос и закъснелите плащания във ветрилото от сивите практики в бранша.

Фактори, стимулиращи сивата икономика в бранш «Полиграфия»

Пропуските в законодателството като цяло и несъвършенстватав него са сред изведените от 46 % от работодателите от бранша на първо място сред факторите за разпространението на сиви практики. Работодателите обръщат внимание върху липсата на цялостна и последователна държавна политика за създаване на условия за бизнес. Близо 50 % от работодателите са категорични, че в основата на сивата икономика е непоследователната политика от страна на държавата за създаване на гъвкава бизнес среда.

Неефективността на съдебната система е изтъкната от 40 % от работодателите от бранша като сериозна предпоставка за наличие на сиви практики в страната, в частност и в бранш «Полиграфия». Също такъв дял от работодателите от бранша са на мнение, че държавата се оказва в ролята на пасивен наблюдател и вместо да санкционира нарушителите на регулаците, със своето бездействие стимулира сивите работодатели.

Малко неочаквано, два от традиционно възприеманите фактори за съществуване на неформална икономика, при работодателите от бранш «Полиграфия» са получили доста ниска подкрепа. Най-напред, едва 27 % от работодателите от бранша смятат, че ниските заплати на служителите в обществения сектор са фактор за сиви практики. Корупцията сред чиновниците, която обикновено също се сочи сред най-явните фактори за сенчести икономически дейности, е припозната като такъв фактор едва от 28 % от представителите на бранша. Затова пък според работодателите (35 %) от бранша далеч по-силен фактор за сиво икономическо поведение е традиционният навик на българина за заобикаляне на законите.

Двет трети от работодателите от бранша смятат,че свитият обем на поръчките/производството през 2010-2011 г. и значителният обем на междуфирмената задлъжнялост са причините за появата на нови сиви работодатели – както като цяло в икономиката на страната, така и конкретно в бранш «Полиграфия».

Мотиви за работа в сивия сектор

Работодателите от бранша са напълно наясно за разликата между коректното икономическо и социално поведение и некоректното поведение. Практически никой не приема изцяло сивите практики. Около една трета от работодателите проявяват известно разбиране към сивите практики и намират оправдание в кризата като утежняващо обстоятелство, затова пък 68% категорично осъждат всякакви сиви отношения. 84,6 % от работодателите в бранш „Полиграфия“ гледат на неформалните практики като очевидно нарушение на правилата и регулациите. Само 5,8 % от работодателите от бранша приемат, че прилагането на сиви практики е по доброто решение, при ‐ това само в някои ситуации.

Различни са мотивите, тласкащи работодателите към сивите практики. Според работодателите от бранша, прилагането на сиви практики е израз на желанието за оптимизиране на дейността. Според 56 % от работодателите, основният мотив за «посивяване» е възможността за плащане на по-ниски данъци, други 19 % от работодателите съзират като основен мотив търсенето на по-висока рентабилност.

За бранш «Полиграфия» съществен проблем се оказва непрозрачността и нарушаването на процедурите по възлагането и провеждането на конкурси за обществени поръчки. От бранша сигнализират за множество нарушения при провеждането на конкурси за обществени поръчки и настояват да се помисли за повече прозрачност и строг контрол, ясни критерии за оценка на кандидатите и излъчването на изпълнител, с цел намаляване нивата на сивите елементи при провеждането на конкурсите и по-късно, при реализирането на поръчките.

По мнението на 65 % от работодателите в бранш «Полиграфия», сивите практики могат да доведат до фалити (особено на по-малките фирми) поради нелоялната конкуренция и поради това, че изрядният бизнес се оказва в по-неизгодна позиция в сравнение със «сивите» играчи.

Какви са очакванията на работодателите от бранш «Полиграфия»

Работодателите от бранш «Полиграфия» виждат няколко възможности за намаляване и ограничаване на сивия сектор в бранша. Като най-ефективни мерки се посочват еднаквото третиране на всички икономически субекти пред лицето на закона (86 %), прозрачното и строго наказание за нарушителите на закона, повишаване ефективността на съдебната власт и разработване на система от стимули за изрядните работодатели (73%).

Друга ефикасна мярка за намаляване на нарушенията на данъчното законодателство е поставянето на касови апарати на павилионите за разпространение на преса, с цел минимизиране укриването на обороти и получаване на информация за реалните нива на осъществените продажби.

Спецификата на производството в бранш «Парфюмерия и козметика» предполага заетост на високо образовани специалисти (особено в ядрото на производствения процес), но също така и привличане на работници за ниско квалифициран труд. Работодателите от бранша полагат сериозни усилия за наемането и задържането на квалифициран персонал, владеещ тънкостите на този специфичен бранш. Тази лоялност в отношенията работодател - наемен работник се разчита в един емблематичен сегмент на сивите икономически практики: плащането на осигуровки върху реалното възнаграждение на наемния работник. 94% от работодателите са изрядни в това отношение по време на изследването и това е знак за надмогнато сиво икономическо поведение. Проблемни в бранша са обаче онези невидими и неуловими икономически играчи, които паразитират върху производителите «на светло» - чрез копиране на производство, имитации, кражба на разпознавателни знаци, запазени марки и т.н. Този тип играчи в бранша са не просто нелоялни конкуренти, които разколебават доверието в българското производство, но и са опасни за здравето и дори за живота на потребителите.

Дял на сенчестата икономика в бранш «Парфюмерия и козметика»

Според преобладаващата част (42,2%) от работодателите в бранш «Парфюмерия и козметика», сивият дял в бранша е в интервала 11-25%. Други 19,5% от работодателите в бранша пък са на мнение, че сивите дейности в бранша са около една трета. При браншовото изследване прави силно впечатление своебразното «бягство» на 47,2% от работодателите от даването на оценка на относителния дял на сивите практики –на практика, всеки втори работодател от бранша е избрал отговора «не мога да преценя» и не е посочил конкретни оценки за сивия дял в бранша. Но ако работодателите от бранша не желаят да дават оценки за нивата на сивото в бранша, това поражда нови въпроси. Защо се бяга от такъв тип оценки? Какви са притесненията на работещите в бранша и защо чрез уклончиви отговори се бяга от търсеното на действителните параметри на явлението? Според оценките на работодателите от бранша, най-честият «носител» на сивото в бранша са малките, особено гаражните козметични фирми. Типично за тяхната дейност е използването на нерегламентиран труд, производството на продукти-менте, нарушенията на данъчното законодателство. В случая са налице два сериозни проблема:

Типичните сиви практики в бранш «Парфюмерия и козметика»

Данните от изследването за бранш «Парфюмерия и козметика» показват, че традиционните сиви практики в бранша се изразяват в закупуване на суровини и материали от сиви производители, неиздаване на фактури или други платежни документи, укриване на реалните обороти, плащане на по-ниски данъци, неиздаване на надлежно изискуемите от закона платежни документи или фактуриране под реалната цена на реализираните стоки и услуги, контрабанден внос без да се начисляват мита и ДДС, недеклариран износ или износ със занижени продажни цени и укриване на реални продажби и обороти.

Последните две години в бранша се наблюдават някои нови сиви практики. Най-сериозни вреди нанасят опитите на една част от малките фирми в бранша да си «спестят» задължителните регистрации по стандарта „РИЧ” с цел избягване на допълнителни такси за регистрация на продукти и по този начин ще бъдат по-конкурентни в сравнение с големи производители.

Според работодателите от бранша, един от най-сериозните проблеми в бранша възникват по повод наемането на сезонни работници. Тяхното наемане е във връзка с кампаниите по брането на розовия цвят – кампаниите траят две-три седмици, но са необходими сравнително големи количества сезонни работници. Практиката сблъсква работодателите със сериозен проблем, имащ едновременно и социални, и икономически последствия. Сезонно наеманите работници са предимно безработни роми, повечето от които са регистрирани в Бюрата по труда и получават съответните социални помощи, поради което самите те поставят условие да бъдат наемани «срещу кеш», без договори. И така работодателят е поставен пред дилемата или да наеме нужния брой работници, като спази тяхното условия да работят без договор, или да наеме само тези, които са съгласни да сключат договор. Когато кампанията чука на вратата и реколтата от розов цвят е поставена под въпрос, работодателят бързо взема решение как да постъпи – дали да бъде изряден пред трудовото законодателство и да претърпи икономически щети или да поеме риска от някоя друга глоба, но да прибере реколтата. Ето пример за това как рационалността на живота надделява над желанието да бъдеш изряден.

Причини за работа в сивия сектор

Принципно погледнато, работодателите от бранш „Парфюмерия и козметика” извеждат като основни причини за работа в сивия сектор няколко основни «сиви изкушения»:

сивият сектор дава повече свобода в избора на доставчиците и клиентите (23,3 %), а 20,9 % от работодателите посочват по-високата рентабилност на сивия сектор. Така ако се вгледаме в оценките на работодателите ще видим, че те ни посочват реалните икономически капани, които отклоняват лоялния работодател от законосъобразното поведение.

Фактори за съществуването на сиви практики в бранша

В очите на работодателите факторите за сиви практики в бранша са по-скоро външно привнесени и са свързани с неясната, непоследователна и противоречива политика на държавата за стимулиране на бизнеса, в това число за подкрепа на новопрохождащите. Ранжирането на факторите за възникване и съществуване на сиви практики в бранша изглежда по следния начин:

Прави впечатление, че в бранш "Парфюмерия и козметика" кризата като общо утежняващо обстоятелство се нарежда сред факторите с по-слаба тежест. Обобщавайки мненията на работодателите от бранша се оказва, че не кризата, а нерегулираното поведение и слабият контрол на държавните органи по цялата йерархична структура раждат сивото икономическо поведение. Несъвършенствата в законодателството и липсата на сурови санкции спрямо нарушителите са едно "дежурно обяснение" за постоянното поддържане на високи нива на сива икономика и - нещо повече - за поява на нови сиви играчи със усъвършенствано поведение.

Конфликтът между "моралното знание" и "моралното поведение" Анализът на данните показва, че не може и да става дума за "сиви отклонения" поради незнание или некомпетентност. Единици са тези, които признават, че биха допуснали съзнателно нарушение (напр. наемане работници без договор).

Почти половината от работодателите оценяват работата в сенчестия сектор като носеща щети за всички в бранша. Близо 40% споделят, че подобни нарушения са в разрез с принципите им, единици не изказват изрично мнение за недопустимостта на сивите дейности. Моралната зрялост в отговорите на работодателите проличава от факта, че те добре различават правилното от неправилното и че добре съзнават колко сериозни са вредите от сивите практики върху изрядните работодатели.

И все пак, когато се търси отговор на най-важния въпрос, отнасящ се до личните нарушения в цяла поредица от често срещани у нас "сиви икономически практики", се вижда, че "моралното знание" не винаги е устоявало на "сивото изкушение". Най-малко 10% и най-много 30% са тези, които отговарят с "никога" при проверката на отделните случаи. Всички останали са съгрешавали "рядко", както признават в повечето случаи, или често, но единици признават за "много често".

Възможните решения на проблема

Тъй като работодателите са наясно, че само с "осъзнаване на проблемите" няма да се стигне до ефикасни резултати, те акцентират върху по-силен контрол и по-строги санкции за нарушителите. 73,4% от работодателите от бранша недоволстват от факта, че съдебната система не се прилага еднакво строго към всички нарушители, което действа стимулиращо за безчестните и крайно немотивиращо за изрядните.

Според работодателите от бранша, силен ефект за намаляване на сивите практики (не само в техния бранш, но и като цяло в икономиката на страната) биха имали строгите и прозрачни за обществеността наказания за нарушителите на закона (57,9 %), въвеждане на драстично по-високи парични санкции за нарушителите (34,7 %), прилагането на законите в еднаква степен за всички икономически играчи (54,2 %), намаляването на броя на разрешителните и лицензионни режими (32,7 %), засилване на контрола от страна на администрацията (44,5 %) и повишаване ефективността на съдебната власт (59,7 %). Но успоредно с това, работодателите от бранш «Парфюмерия и козметика» предлагат да се помисли за стимули за изрядните работодатели (40,9 %) и стимули за работодателите, спазващи европейските изисквания за екологосъобразно производство (41,1 %).

Ясно артикулираните апели за по-ефективен контрол от страна на държавата и по-безкомпромисна работа на съдебната система вървят паралелно с желанието на повече от 90% за намаляване на бюрокрацията. В същото време, работодателите от бранша масово (88,1%) апелират за повишаване на държавната подкрепа за български продукти и за намаляване на размера на социалните осигуровки (82,7%).

Изследването сред работодателите от бранш «Парфюмерия и козметика» за сетен път показва, че работодателите са готови да спазват и по-строги правила, стига те да се приложими за всички, да бъдат следствие от цялостна и последователна политика на държавата за развитие на българската индустрия и да бъдат прецизно балансирани със стимулиращи мерки.

Машиностроене – 03.01.2012, 11.01.2012, 19.01.2012;

Електротехника – 03.01.2012,09.01.2012, 25.01.2012;

Информационни технологии – 04.01.2012, 31.01.2012;

Инфраструктурно строителство – 12.01.2012, 16.01.2012;

Лека промишленост – 13.01.2012, 27.01.2012;

Парфюмерия и козметика – 06.01.2012;

Млекопреработване – 17.01.2012, 26.01.2012;

Туризъм – 06.01.2012;

Небанкови финансови услуги – 10.01.2012, 20.01.2012;

Общ икономически интерес: