Контакти | Карта на сайта | RSS
Български English
18 Яну
2015

В интервю пред радио К2 от 17 януари 2015 г., публикувано и от агенция ПИК , председателят на КРИБ, г-н Кирил Домусчиев отново повдига въпроса за представителността и за състоятелността на работодателските организации в България. В публикацията, разговорът на г-н Домусчиев с журналистката Илиана Беновска е частично предаден дословно, частично преразказан. Тук привеждаме публикуваното, така както е поместено в „ПИК“ и е разпратено по електронните пощи на журналистите:

„Продължава ли КРИБ да настоява да се актуализира легитимността чрез съответните документи на работодателските организации?

„Продължаваме, макар че до момента получаваме само обещания“, каза Кирил Домусчиев и подчерта, че от страна на министър Калфин не вижда никаква ангажираност. Той добави: „Явно е много страшно да се отворят папките и да се види кой кой е“.

В същото интервю, на дълго и на широко, почти с драматизъм се разисква въпросът дали министър председателят и членовете на правителството трябва да ходят на медийния форум, организиран от „Икономедия“ или не. И двата въпроса имат пряко отношение към функционирането на социалното партньорство, затова за пореден път ще им отделим полагащото се внимание.

І. За безсмисления спор, коя работодателска организация е най-голяма.

Асоциацията на индустриалния капитал вече има възможността да коментира подробно спекулациите около това коя е най-голямата работодателска организация в България, както и въпроса за „отварянето на папките“ с информацията за организациите на социалните партньори в България. Нашето становище беше публикувано от агенция ПИК, но очевидно се налага още един път да повторим фактите за количествените измерения на работодателските организации у нас. Фактите са следните, според обобщените, официални данни, оповестени от Министерския съвет:

По брой икономически дейности, в които имат представителни браншови структури – най-голяма е АИКБ (АИКБ – 46, БСК – 43, БТПП – 34, КРИБ - 41);

По общ брой на работодатели – членове – най-голяма е БТПП (АИКБ – 6 614, БСК – 3 217, БТПП – 21 977, КРИБ – 5 636);

По брой на местните органи – най-голяма е БСК (АИКБ – 88, БСК – 133, БТПП – 94, КРИБ - 88);

По общ брой на наетите лица – най-голяма е БТПП (АИКБ – 335 805, БСК – 244 737, БТПП – 665 714, КРИБ – 504 984).

АИКБ никога не е претендирала, че е най-голямата работодателска организация в България. Такива претенции е заявявала само КРИБ, откъдето дори си позволиха веднъж да нарекат цитираните данни на Министерския съвет – „пълен фалшификат“. Всъщност, тези данни показват, че КРИБ е значима и в крайна сметка - представителна работодателска организация. Същото се вижда и за Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Пак от тези данни се вижда, че в България няма работодателска организация, която да има основанието да претендира, че е най-голяма по всички параметри, единствена и неповторима. Ние не виждаме смисъл от подобно „мерене“ на членските тела на отделните организации. Много по-важно е да се участва пълноценно в различните форми на тристранно (трипартитно) и двустранно (бипартитно) сътрудничество на национално и европейско равнище.

На национално равнище това се извършва в повече от 40 органа на тристранно сътрудничество, сред които се откроява Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Според АИКБ, състоянието на работата на НСТС е незадоволително. Има нещо гротесково в това да се спори, дали трябва да се участва или не в конференции, организирани от едни или други медии, а междувременно НСТС да вегетира образно казано.

Още по-тъжен е фактът, че специализираният орган, където трябва да се разискват приоритетно въпросите за подобряването на бизнес средата – Съветът за икономически растеж (СИР) не се е събирал от години. На фона на „работещия на пресекулки“ НСТС и на направо забравения СИР, споровете дали министрите трябва да отидат на един или друг медиен форум изглеждат повече от неуместни.

На европейско равнище, работодателското участие в социалният диалог се осъществява от три представителни работодателски организации (BusinessEurope, CEEP и UEAPME). И в трите има български представители (АИКБ членува в СЕЕР), но КРИБ не членува в нито една от тях.

На последно, но не по значение място – международните трудови стандарти се изработват от Международната организация по труда (ILO) в рамките на Международните конференции по труда. АИКБ, БСК и БТПП са членове на Международната организация на работодателите (IOE), която формира работодателската квота на Международните конференции по труда. КРИБ категорично отказа да членува в Международната организация на работодателите (IOE), като още преди девет години изрично заяви, че това не е приоритет на тази организация.

От всичко изложено до тук се вижда, че КРИБ не може да бъде пренебрегвана като работодателска организация, но в никакъв случай не може да претендира да е „флагман“ на българското работодателство, още по-малко има основание да се държи високомерно и надменно с останалите. КРИБ има своите позиции сред работодателите в България, но дейността й изобщо не е всеобхватна.

Тъй като напоследък в публичното пространство непрекъснато се говори за смирение, добре би било и в КРИБ да се замислят, дали непрекъснатото им претендиране за първенство и за лидерство е допринесло с нещо за подобряването на бизнес средата в страната, за постигане на по-висок икономически растеж или за постигане на някакви обществено полезни споразумения на социалните партньори. Въпросът разбира се е реторичен.

ІІ. По въпроса за информацията, доказваща представителността на работодателските организации.

От известно време насам, г-н Домусчиев упорито повтаря, че „е много страшно да се отворят папките и да се види кой кой е“. Изявлението в този дух от 17 януари 2015 г., изобщо не е първото. Добре ще бъде обаче то да се окаже последното, защото вече на няколко пъти беше показано, че точно КРИБ е една от организациите, които категорично са се противопоставили на огласяването на резултатите от процедурите по установяване на съответствието на критериите за представителност.

По отношение на публичността на информацията за организациите на социалните партньори, АИКБ държи да припомни следните факти:

През 2013 г., Институтът за пазарна икономика се обръща към МТСП с искане да им се предостави информация, съдържаща конкретни данни, доказващи представителността на организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите (синдикатите) за последните три проведени според тогавашното законодателство и приключили с решения за признаване на представителност процедури. Искането е според закона за достъп за обществена информация.

С писмо с изходящ номер № 9116-14/16. 07. 2013 г., МТСП иска съгласието на представителните организации да даде въпросната информация.

АИКБ с удоволствие дава съгласието си да бъде предоставена на обществото цялата информация за Асоциацията около процедурите по установяването на съответствието на критериите за представителност. Това е направено с писмо с изходящ на АИКБ номер № 464/22. 07. 2013 г. (входящ на МТСП № 61-133/22. 07. 2013 г.). АИКБ няма какво да крие и затова е дала съгласието си МТСП да предаде на ИПИ исканата информация.

За съжаление, останалите организации на социалните партньори, в това число и КРИБ са ОТКАЗАЛИ да дадат такова съгласие. От тази гледна точка, като подкрепяме напълно прозрачността на данните около преброяванията на работодателските организации и на синдикатите, ние изказваме недоумение, на какво основание г-н Домусчиев твърди, че едва ли не има конспирация за укриването на данните от „преброяванията“ на социалните партньори, след като точно неговата организация е взела дейно участие в блокирането на предоставянето на подобни сведения?

Ние от АИКБ вече сме доказали официално и с писмен документ, че сме за прозрачността.

Всички подробности около искането на ИПИ до МТСП са публикувани в бюлетина на Института и са препечатани в сайта на вестник „Капитал“ - „Голямата тайна на синдикатите и работодателите“, 20 октомври 2013 г., 15:49, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/10/20/2164905_goliamata_taina_na_sindikatite_i_rabotodatelite/. Още един път повтаряме, че от тази публикация по категоричен начин се разбира, че само една от шестте представителни организации на социалните партньори е дала съгласие да се предадат данните й на ИПИ. Тази организация е АИКБ. Данните й са надлежно предадени на ИПИ. КРИБ е отказала да даде каквато и да е информация.

С оглед на изложеното по-горе, ние ще посъветваме г-н Домусчиев и УС на КРИБ, първо да декларират, че ТЕ са съгласни да се огласи информацията за състоянието на собствената им организация и след това да хулят останалите, както и представителите на държавата, които в случая нямат никаква вина.

Иначе казано – нека първо видят гредите в собствените си очи, а после да търсят тресчици в чуждите.

Писмото може да видите и тук.

22 Дек
2014

Управителният съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) заявява позицията си, че гласуваната от Народното събрание възможност гражданите да прехвърлят партидите си от универсалните пенсионни фондове (УПФ) от втория стълб на общественото осигуряване към първия стълби, иначе казано към НОИ (§ 3 от ЗБДОО, с който се приемат изменения в КСО) е принципно погрешна и създава големи рискове за състоянието на социално- осигурителната система, на капиталовия и финансовия пазар, на инвестиционния климат.

Ние не приемаме ерозирането на втория стълб на осигурителната система. Зад заявеното желание да се осигури „свобода на избора“, стои огромната опасност да се срине капиталовия стълб на осигурителната система. От чисто правна гледна точка, предприетите промени са противоконституционни. Съмненията, че по този начин може да се стигне до „разчистване“ на пазара също не са за пренебрегване.

По тази причина, УС на АИКБ отхвърля направените промени в нормативната уредба на социално-осигурителната система, като изцяло поддържа аргументите изложени вече в общото становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация на управляващите дружества, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, подкрепено от Асоциацията на банките в България.

АИКБ приветства заявлението на управляващото мнозинство, че подзаконовите нормативни актове, необходими за влизането в сила на направените промени в осигурителното законодателство няма да бъдат приети без провеждане на задълбочена дискусия, която да се проведе през първото тримесечие на 2015 г. Това несъмнено е признак на връщане към здравия разум, зачитане на Европейския социален модел и отговорно държавническо поведение.

Едновременно с това, ние не виждаме никакви възможности за „законодателен ремонт“ на направените промени, освен тяхната пълна отмяна. Никакви редакционни и козметични поправки няма да могат да отстранят изначалните дефекти на започналото настъпление срещу втория стълб на социално осигурителната система у нас.

АИКБ ще участва дейно и отговорно в предложените дебати. За нас е от изключително значение запазването на съществуващия тристълбов модел и неговото прецизиране, а не фаворизиране на обособена част от модела за сметка на друга.

Това несъмнено предполага отпадане на спорните изменения в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), водещи до съществени същностни изменения в КСО и предприемане на действия, които да водят до укрепване и на трите стълба на осигурителната система. Тук отново се налага да напомним за необходимостта от ограничаване на ранното пенсиониране, особено сред някои специфични професии от секторите „Отбрана“ и „Сигурност“ и радикалното пресичане на измамите при инвалидните пенсии.

Също така смятаме, че от принципна и от прагматична гледна точка е необходимо освен социалните партньори в дебатите да бъдат сериозно ангажирани организациите, които представляват основните участници на капиталовия пазар – освен АИКБ, това са Асоциация на банките в България (АББ), Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД), Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ).

В предстоящите преговори и дебати по спорните промени в КСО, АИКБ ще бъде представлявана от членовете на Управителния съвет: Васил Велев – изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД, Никола Зикатанов - основател на групата „Златен лев“ и Данета Желева - главен изпълнителен директор на „Индустриален холдинг България“ АД.

17 Дек
2014

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

    АИКБ с дълбоко съжаление отбелязва зачестилите случаи на изнасяне на невярна, с неточно съдържание информация и негативни спекулации в средствата за масово осведомяване по отношение на представителността на национално представителните организации на работодателите в България. Забелязва се и нарушаване на принципите на водене на социалния диалог в страната, като на преговори с изпълнителната власт биват канени представители на само една от четирите национално представителни организации на работодателите в България, а по въпроси от изключително значение за социално-икономическия климат в страната правителството води разговори изцяло в отсъствието на работодателите – само с представители на работниците и служителите.

    Цялото писмо можете да видите тук.

16 Дек
2014

От името на членовете ни и като представителни професионални организации, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), за нас е важно да Ви информираме за позицията ни относно намеренията на правителството, обявени в медиите, за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които ще пренасочат към Националния осигурителен институт (НОИ) осигурителните вноски, които осигурените лица и работодателите понастоящем превеждат на универсалните пенсионни фондове, ще премахнат индивидуалните партиди на осигурените и на практика ще заличат модерния капиталов принцип на функциониране на пенсионната система, съответстващ на пазарния модел на националното стопанство и ще върнат страната към чисто солидарен модел на пенсионно осигуряване, който не може да реши сложните проблеми, с които системата за социално осигуряване се сблъсква.

Като Асоциации на професионалните участници на капиталовия пазар и емитентите в България, считаме подобни промени в осигурителното законодателство за неправилна и ненавременна стъпка, която ще доведе до повече проблеми, отколкото ще реши въпросите, свързани с преодоляване на дефицитите в пенсионната система и решаване на другите проблеми, свързани с пенсионното осигуряване в България.

Асоциациите на професионалните участници на капиталовия пазар и емитентите посрещат с тревога плановете за пренасочване на осигурителните вноски от универсалните и професионалните пенсионни фондове към НОИ. Считаме, че подобни действия биха подкопали не само съществуването на пенсионната система, но биха поставили под въпрос съществуването и на капиталовия пазар в страната. Под удар ще се окажат и публичните финанси, доколкото пенсионните фондове, като най-големи инвеститори в държавни ценни книжа (ДЦК), няма да имат достатъчен ресурс за инвестиране в инструменти, издадени от българската държава и то не само ДЦК, но и всякакви дългосрочни инвестиционни инструменти, които държавата в партньорство с частния бизнес би могла да издава за финансиране на крупни инфраструктурни проекти. Реформата ще върне страната по път, който вече е изминаван и отречен в края на 90-те години на миналия век като безперспективен и неадекватен за предизвикателствата на пазарното стопанство. Ще се унищожи и доверието в капиталовия пазар – нещо, което не се случи дори в условията на глобалната финансова криза в световен мащаб и последвалата банкова криза в страната. Вторичните трусове, предизвикани от такава политика, ще се отразят на всички институции, опериращи на пазара, би довело до отдръпване на портфейлни и стратегически инвеститори и би навредило на стабилността на финансовата система.

Такава стъпка би ощетила и всички осигурени лица, чиито лични средства, натрупани по индивидуални партиди в пенсионните фондове, биха се влели в общата маса на средстваата в НОИ, без при това да им се предоставя по-добра алтернатива за управление на средствата им.

Считаме, че търсенето на решения за стабилизиране на пенсионната система следва да се търсят в съвсем различна посока – в посока на възраждане и стимулиране на капиталовия пазар в България, цялостна ревизия на търговското, данъчното и административното право и в частност правото на ценните книжа с цел отстраняване на административните тежести и осигуряване конкурентноспособност на професионалните участници на капиталовия пазар, улесняване процесите на формиране на капитала, въвеждане на система от стимули за дългосрочни спестявания, редуциране на такси и други финансови тежести за участниците на пазара, насърчаване на търсенето и др.

При всички случаи, предприемането на реформи в областта на пенсионното осигуряване следва да става в условията на диалог, след обстоен анализ на всички аспекти на дейността на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове, като се отчитат интересите на осигурените лица и инвеститорите на българския капиталов пазар.

Позицията е изпратена до президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, до председателя на Комисията по бюджет и финанси към 43-то Народно събрание г-жа Менда Стоянова, до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм към 43-то Народно събрание г-н Петър Кънев, до заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министъра на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин, до министъра на финансите г-н Владислав Горанов.

18 Яну
2015
Има ли „големи“ и „малки“ в социалното партньорств...
22 Дек
2014
Позиция на АИКБ по спорните промени в пенсионния м...
17 Дек
2014
Писмо относно зачестилите спекулации в публичното ...
16 Дек
2014
Позиция на АИКБ, БАДДПО, БАЛИП, БАУД, АДСИЦ и АДВИ...
  • Позиция за възможните начини на намаляването на бюджетния дефицит и за привличане на свеж паричен ресурс във финансовата сметка на държавата
    към позицията
    Становище на АИКБ по ЗИД на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30/12/2014 г.
    към становището
    Позиция на АИКБ по спорните промени в пенсионния модел
    към позицията
  • Отворените процедури за кандидатстване по програми, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз